(The Incredulity of Saint Thomas“ by Caravaggio, c. 1601-1602) Проповед за

(„ The Incredulity of Saint Thomas “ by Caravaggio, c. 1601-1602)

Проповед за Томина Неделя

„ Дай си пръста тук, и виж ръцете Ми; дай си ръката и тури в ребрата Ми; и не бъди безверен, а набожен. ” (Йоан 20:27) 

Днес още веднъж честваме освен еженеделното Възкресение, освен първа неделя след Пасха, само че и почитаме паметта на св. Ап. Тома, именуван Близнак, св. Ап. Иаков Зеведеев, Св. Епифаний Кипърски и Св.патр. Герман Константинополски.

Така в един ден Светата Майка Православната Църква ни припомня за четири светии, за четири пътя, по които са минали тези славни мъже и постигнали избавление.

Всички знаем и помним думите на Спасителя, отправени към св. ап. Тома за вярата и неверието, и в действителност, белким това не е най-важното в живота ни – да имаме вяра, само че в действителност, да се осланяме на Бога и без горделивост и себелюбие да сме подготвени да стъпим върху водата даже, с цел да Го посрещнем, защото  Той идва към нас, постоянно. Но, заради нашата човешка природа, заради предубеждения, боязън, заради слабостта ни, заради безконечното „ Това е невероятно “ – всички те преодолими, несъмнено, само че най-много, заради маловерието си, даже когато Бог и делата Му са пред очите ни, уви, усъмняваме се и потъваме в бурното море, по което сме вървели до преди момент, желаеме сами да Го забележим възкръснал и не имаме вяра, не имаме вяра на братята си, на Църквата, на никого. Искаме доказателство – не какво да е, а да сложим пръст в раните Му, като че ли не е било задоволително това, което Той е претърпял за нас на кръста,  а  ние би трябвало и след чудото, да Го убием отново с обезверение и яд. И Той, какво? Сърди ни се? Решава, че стига толкоз е правил за нас, недостойни сме? Обръща ни тил? Не. Отново идва, мирен, с мир, и ни дава своята обич, с цел да нахрани оскъдялата ни религия, да смекчи жестокостта на сърцата ни, да ни прати като негови апостоли в света, като овци измежду вълци. Да, не сме почтени да се назовем Негови синове, да сме Христови, прислужници негодни сме, само че щом Той се смири до гибел и то гибел кръстна, белким ние не можем да Му служим, да обичаме близък си? Нима това е толкоз мъчно? Да дадем лепта, да дарим, пък даже от остатъка си, а не всичко, което имаме? Да сме в Църквата, да благовестим? Трудно ли е? Та ние помним думите Му, че Негово робство е богатство и бремето му – леко! Всички помним, по какъв начин сме почувствали сърцата си да пеят, когато нещо мъничко даже правим в Неговото име и за близък си? Ние помним и хилядите и хиляди мъченици, светци и герои, които колкото повече страдали, толкоз повече благодарели и след това просияли и даже в този момент гледат умилно на нас и се молят за положителното на народа и родината ни.

Ние сме хора, братя и сестри християни. Нашият Бог също се роди в човешки тип. Той живя измежду нас, напълно по човешки и не престана да ни обича, да ни оказва помощ, да твори чудеса и то чудеса с религия в нас. Така и ние, като ставаме едно с Него, като одобряваме Светото Причастие, като вършим волята Му и съблюдаваме Словото Му, знаем, че сме намерили мястото си, че търсенето ни е свършило, че сме вкъщи, че на своя страна имаме Най-Могъщия, и ще понасяме теготите на братята и сестрите си и с обич ще преуспяваме във вярата. Тогава към този момент ще виждаме всеки ден чудесата Му чудни – в света, вкъщи, в очите на обичания човек, в Църквата. Но и чудеса няма да са ни нужни, тъй като всичко е знамение, светът е Божие създание и в случай че ни е мъчно от време на време, то не е ужасно, а и да е ужасно, не е за гибел, тъй като гибел и смут е да сме надалеч от Бога, само че с Него в случай че сме и болежка, и горест и всичко, дето би ни съкрушило, не ще ни уплаши.

Чудеса, несъмнено, стават – за всеки съгласно вярата му и точно тогава и в чудото нашата човешка, житейска дребнавост среща Безкрая на Божественото. Това е чудото – неразбираемо по какъв начин и за какво, от време на време назад на предстоящото, само че постоянно учредено на вярата и взаимосвързано с нея, проявяване на Бог. Пряко, очевидно, недвусмислено и съответно. Изцеление, отърваване от напасти и страхове, от потребности и терзания. Има го. Всички знаем това. И тъкмо когато осъзнаем чудото, не по какъв начин се е случило, а за какво и какво се случва и поради кого, тогава срещаме Бога, очите ни се отварят и сърцата ни също, за Слава Божия. Разпознаваме Бога, с молитвата, когато вечеряме с Него – спомнете си явявянето на Иисус по пътя за Емаус. И всичко е както би трябвало, НО! След това към този момент е тестването за нас – да продължим нататък, даже Той да не е видом измежду нас, да имаме вяра, да го носим в сърцата си и да се молим. Да стоим във вярата. Да участваме в богослужението, за Негов спомен. Да сме в действителност Христови.

Така всеки от нас от Тома Неверни се трансформира в деятел – когато сме в света и като имаме вяра, да имаме живот безконечен в Христа! Защото и да сме видели и повярвали, и да имаме вяра, без да сме видели – вярата е значима! Ако имаме потребност от знамение, Бог го прави и ни укрепва във вярата. Ако знамение не забележим, очите ни са затворени или вярата ни е нищожна. Но тогава ни остава вярата, молитвата, Църквата! Именно тогава в действителност идва чудото – Христос ни се явява и се демонстрира в живота ни, получаваме доказателства за вярата си, Той протяга ръката си и ни избавя, издига ни над мътните и бурни талази. Само обаче в случай че Го призовем, в случай че извикаме към Него и се обърнем с религия и обич, тогава по загадъчен и може би неясен метод всичко ще се извърши, съгласно Неговата воля, а тя постоянно е за наше положително, без значение дали го разбираме сега или не.

Така, възлюбени в Христа Бога братя и сестри, дано всички се стараем да живеем християнски, да се поучим от съмнението, само че след това посветеността и твърдостта във вярата на св. Ап. Тома, от любовта и способността за амнистия и още веднъж мощната религия на св. Ап. Иаков Зеведеев – вторият страдалец, умрял за Христа, само че дал прошка на предалия го на съд, от смирението и скромността, само че и готовността да служи на Бога себеотдадено и с толкоз мощна религия св. Епифаний Кипърски и от св. Патр. Герман Константинополски, устоял на всички политически изкушения и закани даже, опазил непокътната вярата и почитанието на светите икони. Нека не забравяме, че Бог твори чудеса, непрекъснато, поради нас, поради вярата ни, само че чудесата зависят точно от нашата религия и от нашия избор, който вършим – избор всекидневен, ежеминутен – с положителното или със злото да сме, с мрака или със светлината. Защото има избори, които са с последици за целия ни живот, за децата ни, за душите ни. Затова, по думите на св.ап. Павел, „ Всичко изпитвайте, о положителното се дръжте “ (1 Сол. 5:21) и не забравяйте думите на Иисуса Христа, който има всяка власт на небето и земята – „ …и ето, Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. “ (Мат. 28:20) Нека и ние бъдем непрекъснато с Него и да имаме вяра мощно и ще имаме живот в Неговото Име! Амин! (Йоан 20:31)

Източник:
Картина: „ The Incredulity of Saint Thomas “ by Caravaggio, c. 1601-1602, en.wikipedia.org